Устойчиво строителство в България: ползи и приложение

В последните години българското законодателство прави стъпки към хармонизиране на нормите в сферата на строителството с европейските директиви за устойчивост при проектиране, изпълнение и експлоатация на сградите. Редица технически стандарти категоризират обектите като „устойчиви“ и те са свързани със строителните материали, енергията от възобновяеми източници, топлообменът и вентилацията в помещенията, пожарната безопасност, достъпността и др.

Какво представлява устойчивото строителство и какви са разликите със „зеленото“ строителство?

Колкото и да са близки, устойчивото и „зеленото“ строителство не са едно и също нещо. Някои от параметрите в законодателството се препокриват, но „зеленото“ строителство е повече ориентирано към опазването на околната среда. Използването на естествени материали в строежите е колкото иновативно, толкова и връщане във времето, когато повечето хора са живеели в т.нар. дишащи къщи или къщи от дърво.

Основната идея на устойчивото строителство е да осигури здравословен и безопасен живот в сградите на хората, които ги обитават, за това са въведени изисквания и норми за всички етапи от жизнения цикъл на обектите – от проектирането да разрушаването им. По-малко вредни емисии, по-малко изразходване на ресурси, по-мащабно използване на възобновяеми и природни източници, по-чист въздух вътре и навън. Сред технологиите за постигане на тези стандарти са фотоволтаичните системи, вентиалационните системи с рекуператори, резервоарите за събиране и съхраняване на дъждовната вода, станции за зареждане на електромобили и др., които освен щадящи природата и здравето на хората, намаляват разходите до 90% в сравнение със сграда, построена извън нормите за устойчивост.

Световни стандарти за устойчиво строителство и сертифициране
Документи и законодателство за устойчиво строителство в България

Още преди двайсетина години много държави въвеждат свои системи за сертифициране на устойчивото строителство, които обаче имат едни и същи основни критерии: устойчиво планиране и управление на терена, енергийна ефективност, използвани материали, управление на водните ресурси, безопасна и удобна вътрешна среда и др. Някои от тези системи са приложими в световен мащаб: BREEAM на независимата британска организация „BRE Global“; LEED на Американския съвет за устойчиво развитие – US Green Building Council; немската система DGNB, чието адаптиране към България се реализира от Българския съвет за устойчиво развитие; и др. Броят на сградите ново строителство в България, които получават такива сертификати, нараства с всяка година.

Основен документ за обединяване на европейските стандарти и прилагането на устойчиво строителство в страната ни е Директива 89/106/ЕИО и Регламент №305 от 2011г., чиито разпоредби са поместени най-вече в ЗУТ – Закона за устройство на територията и в ЗТИП – Закона за техническите изисквания към продуктите. Подзаконовите нормативи за изпълнението на един проект, съобразен с правилата за устойчиво строителство, се намират и в: Закона за енергийната ефективност и Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за опазване на околната среда, Закона за здравето, Закона за защита от шума в околната среда и др.

Пример за устойчиви сгради в България

Цветомир Маринов – собственик на „Маринов ИВ Инвест – 29“: „Всички сгради на „Маринов Ив Инвест – 29“ ООД са изградени в въответствие със съвременните европейски и световни норми – вложените материали притежават високо качество и висок клас енергийна ефективност, така че потреблението на природен газ и електрическа енергия от настоящите и бъдещи собственици на обекти да бъде възможно най-ниско и ефективно. Поливната система на всички зелени площи в богато озеленения комплекс „Иглика“ в софийския квартал „Кръстова вада“, например, използва дъждовна вода, което също повишава икономическата му устойчивост. Проектирани по устойчив начин, нашите сгради минимизират използването на вода, природен газ и електрическа енергия през целия си живот, като изцяло покриват световната дефиниция за устойчивост и напълно задоволяват потребностите на обитателите си днес, без да допускат компромис с потребностите на бъдещите поколения“.

Комплекс „Иглика“ в кв.“Кръстова вада“, София